Истинска лютеница като на баба

Много обичам лютеницата от бабите. Тази година и аз се захванах и със съквартиранта ми направихме 17 големи буркана, след два дни мелене, пържене и какво ли още не. Но бурканите от баба, както и домашно направените винаги свършват бързо. А в магазина това което продават е много много далеч от истинската лютеница. В големия град е трудно да се намерят качествени продукти. Но наскоро все пак намерих решение. Мисля да направя реклама на една Казанлъшка фирма за консервиране. Производители на качествена стока заслужават да бъдатстимулирани.

Кактовсеки пък като тръгна на планина, когато тръгнах към Ботев миналия Ноември, въпреки всичката храна, която си бях всел, реших да накупя още неща от последния град преди Балкана. В Калофер в едно магазинче си взех най-вкусната купешка лютеница която съм опитвал някога. В последствие се свързах с производителя и станах редовен клиент. Ето го продуктовия им каталог. Човекът идва на 10-15 дни до София. Предварително му звъня и си поръчвам каквото ми трябва. Ето го и продуктовия им каталог:

Как се отглежда и консумира кефир

Въведение
Храносмилателната ми система не функционира перфектно. Чудех се как да си помогна и попаднах на статии за кефира – закваска за мляко. Ефектът от кефира при мен е много добър. В тази публикация ще разкажа повече за личния ми опит с отглеждането, консумацията и същността на кефира.

Какво е кефира?

На пръв поглед са бели пихтиести зърна. Имат една особена миризма на закваска, но не на гнило. Кефирените зърна буквално са топка от бактерии. Те живеят в симбиоза една с друга и изграждат структурата на зърната. Сред най-силно представените видове са:

• Saccharomyces kefir
• Torula kefir
• Lactobacillus caucasicus
• Leuconnostoc spp.
• Lactic streptococci
• Streptococcus Diacelilactis
• Лактозо-ферментиращи дрожди

Как се отглежда кефир?

Колонията от бактерии и дрожди като всеки жив организъм се нуждае от храна. За нея прекрасна храна са всички видове млека. Постовяйки зърната в млякото ние ги потапяме в един хранителен разтвор. Бактериите започват да отделят различни ензими и протеини, с чиято помощ смилат хранителните вещества в млякото. Освен това, те отделят множество отпадни продукти, които се явяват витамини и есенциални елементи за нас.

Отглеждането на кефир е много лесно занимание. Нужни са само два буркана, мляко и пластмасова цедка.

1. Сложете на дъното на единия буркан (аз ползвам 720 мл.) 2 лъжици кефирени зърна.
2. Напълнете буркана на 3/4 с мляко. Не го пълнете до горе, защото при ферментацията се отделя CO2.
3. Оставете го на светло или тъмно, както желаете. Кефирът расте при доста ниски температури, но става бавно. Аз го гледам при 20-22 градуса и е готов за 24 часа.
4. Разбирам кога е готов, като го разклатя. Ако млякото не е ферментирало, още е течно. Ако се е сгъстило оставя следа по буркана. Готовият кефир има консистенция по-гъста от айряна и характерна миризма. Прецеждаме готовия кефир през пластмасовата цедка в другия буркан. Зърната остават в цедката
5. Измиваме зърната и ги използваме отново.

Допълнителни забележки за отглеждането:

1. Кефирът не обича метали. Винаги ползвайте дървени или пластмасови прибори, когато работите с него. Предполагам се дължи на токсичния ефект на металните атоми и йони.
2. Може да разклащате кефира през 8-12 часа. Така течността се омесва и бактериите могат да реагират с нови количества хранителни вещества. Аз не намирам нужда да го правя.
3. Някои хора остават прецедения продукт за 24 часа в хладилника за да „узрее“. Аз не намирам разлика във вкуса и ефекта, но и честно казано не съм го пробвал повече от 2-3 пъти.

Как се консумира кефир?

Кефирът се пие в продължение на 20 дни подред. След това се прави почивка ог 10 дни и се започва нова серия при желание. Аз пия кефирът сутрин, на гладно. След това гледам да изчакам около час преди да закуся.

Как помага кефирът?

В храната, която поглъщаме има много, много, много, много, ама найстина много бактерии. Ако бактериите светеха, всичко около нас щеше да грее. Причината да не се разболяваме от една страна се крие в имунната ни система. Тя е нашият защитник срещу патогените. Но от много по-голямо значение е естествената флора на храносмилателната система, започвайки от устата и стигайки чак до ректума. Храносмилателната ни система се обитава от милиарди, трилиони бактерии, дрожди и гъби. 2-3 килограма от теглото ни е бактерии. По бройка те са повече от клетките на тялото. Просто животинските клетки са грамадни в сравнение с бактериите. Часто от тази флора, произвежда вещества, без които не можем, като Vitamin K, Vitamin H. Отделно има голямо значение в разграждането на много от хранителните вещества, които поглъщаме с огромното количество ензими, които съдържа. Флората унищожава проникналите отвън патогени, заличава конкуренцията. В това се състои и нейния благоприятен ефект. Границата между симбионти и патогени, за микрофлората е много тънка. Идин и същ бактерии може да е полезен, но при отслабена имунна система или липса на конкуренция да стане патогеннен. Надлезлите отвън патогени, ако не бъдат унищожени напад тъканите, могат да проникнат във всяка една част на тялото ни, чрез кръвта и често синтезират токсини.

Нарушението на микробиологичния баланс, води до множество проблеми не само в храносмилателната система, но и на много други места.

Кефирът съдържа множество бактерии и дрожди, част от които принадлежат към тази естествена флора. Киселото мляко също съдържа бактерии, но има един много важен аспект, които прави кефира по-ефикасен от киселото мляко. Заквасяването при киселото мляко се извършва при температура около 55 градуса, която е далеч от физиологичните 37 градуса за тялото. Бактериите в киселото мляко, са тези пригодени да живеят по-добре на по-висока температура. Само те са оцелели. Останалите, които живеят на 37 градуса са умрели. Пиейки кефир ние възстановяваме естествената флора на храносмилателната система. Благодарение на това от една страна ние можем по-добре да усвояваме вещества, от друга се изчистваме от патогените и техните токсини. Освен това самият кефир е богат на разградени хранителни вещества, ензими и метаболити на бактериите и дрождите, които имат много благоприятно въздействие.

Какви са ползите от кефира?

• Регулира и подпомага имунната система на организма.
• Регулира кръвното налягане.
• Има положително въздействие върху сърцето и кръвта.
• Лекува кожни заболявания и акне.
• Регулира храносмилането.
• Добре повлиява колит.
• Балансира стомашната флора и стомашна киселина.

Как се размножава кефира?

Ще забележите, че с времето зърната се увеличават. Колонията расте от само себе си. Ако искате може да дадете на някой близък или човек в нужда.

Как се съхранява кефира?

Когато не ползвам зърната ги държа в буркан с мляко в хладилника. Държал съм ги така над два месеца, без да ги пипам и после няма никакъв проблем. Когато ми потрябват пак сменям млякото. Първият път след затваряне кефирът става по-бавно докато се съвземе от съня. При мен обикновенно първия път отнема 2 дни.

Как да намерим кефир?

Потърсете в интернет. Моята култура ми я даде една жена, която намерих в clubs.dir.bg. Мога да дам на 2-3 души. Който иска да ми пише на dpmiteb@gmail.com Предполагам, че чрез Google доста хора ще попадат на страницата, търсейки кефир. Нека, който вече има Кефир да оставя в коментарите, някакви контакти, за да можем всички да се възползваме от този дар.

Полезни адреси

Кефир – Статията в wikipedia на български е много добра.

Probiotic.org - Има хубава статия за кефира.

Ние част от Живата Земя

Забелязал съм как хората поставят една много странна граница между себе си и материята и енергията около себе си. Те се чуствам независими и самодостатъчни. Сякаш са завоеватели нахлули в чужда страна, разграбват плячката, без да се интересуват от последствията. А и защо да им пука дали хората в тази новозавзета земя ще гладуват, ще плачат и какво ли още не. Нали те винаги могат да се приберат с плячката си вкъщи и необезпокоявано да и се наслаждават.

Но странното е че ние хората няма къде да се приберем. Това е нашата единствена земя. И въпреки това се държим като варвари. Не зачитаме живите организми живеещи на нея като наши братя, сестри и приятели. Не зачитаме дори представителите на собствения ни вид. Нима не виждаме колко свързани са нещата?

Водата която изгражда 70-80 % от тялото ни идва отвън. Само 3 % от цялото количество вода на света е питейна. А питали ли сте се защо е така? Защо на сушата има питейна вода?

Всеки е учил в училище, как водата се изпарява от океаните. Така тя се дестилира, освобождава се от солите правещи я непитейна. След това стига сушата и поради различни причини пада на земята като дъжд. Но какво би станало ако земята е гола скала?

Водата щеше да се оттича към ниското (Океаните) и час – два след дъжда скалата щеше да е суха. Тук там щяха да се образуват езерца, които щяха да се изпаряват бързо, под жаркото слънце. Въздуха щеше да е в по-голямата част ужасно сух. Ако хората бяхме посетили такъв свят от нашата въображаема страна едва ли щеше да ни е приятно.

А какво се случва на планетата на планетата, на която живеем? Защо реките текат, дори на в началото им да не вали постоянно и защо идват от високото? Част от реките водят началото си от високи места, поради постоянното топене на снега и леда. Друга част водят началото си от места където няма целогодишно сняг. Вземете за пример Витошките реки. Ролята на резервоар за тях играе дебелия слой органична материя, която се е натрупвала с поколения. Скалата на Витоша е покрита отгоре с огромен слой торф и горска почва. Този слой е резервоарът поддържащ целогодишно да има вода в тези рекички. Резервоарът се пълни и изпразва, играейки ролата на буфер. Отделно растителността ежедневно поема чрез кореновата си система вода и я отделя чрез листата като водни пари.После тази река тече надолу и захранва всичкия живот по крайбрежията. Реките са кръвоносните съдове на планетата, носещи живот.

Как хората може да се чустваме отделни от средата си при условие, че имаме такава връзка с нея. Като нараняваме резервоара, нараняваме и себе си. Все пак това е водата, която пием. Нашите действия ни се връщат.

Дадох прост пример с водата. Няма смисъл да говоря за всички милиони аспекти, на живота ни, които ни правят едно цяло с организма Земя (Terra Vita). Надявам се повече от нас да почнат да зачитат и уважават връзката ни с майката Земя.

Обратно в блога

Наскоро получих няколко мейла за коментари по една от публикациите в блога и се зачетох в нещата тук. Бях забравил за този мой опит за изразяване от преди години, но последните дни почуствах нужда отново да почна. Усещам, че има много неща, които искам да споделя с хората около мен и Интернет ми предлага отличен начин. За последните години се промених коренно. Много ми е трудно да си спомня какъв бях преди, но днес се чуствам много повече себе си от тогава. Сега ще лягам, че утре Черни Връх чака, пък след това ще драсна някой ред.

The Uberman Sleep Shedule

Реших да пробвам този метод за по-малко спане. Основната идея е, че съзнаните спи по време на REM фазата, която трае час и половина от общо 8 часа сън, които ние спим. Идеята е да се спи по 6 пъти на ден по 20-30 минути, за да се научи тялото да влиза в REM фазата веднага.  По този начин се спи 2-3 часа и се получава повече REM сън. Не знам колко ще е здравословно, полезно или успешно, но защо пък да не пробвам. Мисля да си водя дневник на експеримента, че нещо тоя блог нищо не го правя. Който иска да прочете повече, за този режим може да погледне следните линкове:

http://en.wikipedia.org/wiki/Polyphasic_sleep

http://www.kuro5hin.org/story/2002/4/15/103358/720

http://everything2.com/node/892542

http://www.ehow.com/how_2136442_implement-uberman-sleep-schedule.html

Прочетох, че за да не умра от скука и да не заспя е нужно да си направя списък с поне 10 неща, които искам да свърша. В момента не мога да се сетя чак за 10, но ще попълвам списъкът бавно. Ето какво ми идва на ум.

1. Comedy Writing Secrets – много готина книга, която се каня да прочета от поне година…

2. Да си направя Agar – тайна

3. Да напиша стихотворение – що пък не. Не че имам заложби, ама може да се изненадам.

4. Да се науча да тупам тарамбуката – тва се оказа по-трудно отколкото очаквах. Да видим дали липсата на сън ще ми помогне.

5.  More Magic

6.  To Be Continued

Празните страници

Ако си водех хартиен дневник, сигурно щеше да е доста тъничък за всичките ми години живот. Замислям се за изминалото време, за отлетелите години, месеци, дни, часове и изпитвам винаги едно чуство на празнота, сякаш не съм изживял даденото ми време по начин, по който би ми се искало.  Знам, че миналото не може да бъде променено, но се ужасих като осъзнах, че не мога да си спомня нищо ясно от период преди 2 години, просто откъслечни спомени.

Не е нужно да виждам другите, за да осъзная, че изоставам. Не мога да разбера, защо е така. Ровил съм се в миналото си, във всички възможни причини да се чуствам по този начин, но уви не откривам отговора. От 13 до 18 годишна възраст има едно бяло петно в паметта ми. Не помня дори летните ваканции. Доста е плашещо да имаш амнезия за 5 години от живота си. Изглежда ежедневието ми е било твърде еднообразно и съм пропилял даденото ми от Господ време в училище, учене, компътър и така всеки ден до една нова година. Какво ми остава? Да гледам в едно светло бъдеще може би, а може би след 10 години да пиша как не си спомням нищо от студентските си години. Иска ми се да свърша нещо, не толкова за да изкарам пари или за да докажа нещо на околните, иска ми се да намеря това малко нещо, което ще правя заради себе си и за което спокойно ще мога да кажа-това е най-добрият начин, по който можех да вложа времето си.

Ех мечти…

А някой иска на море…

Празната глава

Бях решил днес да си попиша на някаква тема, но уви главата ми е празна на каквито и да е идеи. Което е хубаво, защото ми остава повече време да гледам какво става около мен, а не вътре в мен. Колкото и много мисли да имам и да са увлекателни, не спирам да се очудвам колко станни и интересни са хората около мен. Весели, тъжни, ентусиазирани, филмирани на макс, просто всякакви. Колко е прекрасно да слушаш дъжда, да вдишваш свежия въздух и да няма никой там под черепа, просто едно чуство на момента.

Иначе мило дневниче, днес мисля да се захвана да уча по-сериозно, че идва сесия. Трябва пищови да се правят, задачи да се решават.  Отидох до университета с колело, но определено има нещо гнило в тази моя съборетина. Имам чуството, че винаги карам по наклон и то в гадната посока.  Сега ще сядам през 447 страничният ми учебник да разгадавам мистериите на клетъчното делене.

Това горното си беше, чиста доза лигня, но няма да го трия. Кара ме да се усмихвам.

I wish

Wish

I wish I was a stranger

Who wanders down the sky

I wish I was a starship

In silence flying by

I wish I was a princess

With armies at her hand

I wish I was a ruler

Who’d make them understand

I wish I was a writer

Who sees what‘s  yet unseen

I wish I was a prayer

Expressing what I mean

I wish I was a forest

Of trees that do not hide

I wish I was a clearing

No secrets left inside

(Never)

(Never say never)

(Never say never)

I wish I was a hunter

In search of different food

I wish I was the animal

Which fits into that mood

I wish I was a person

With unlimited breath

I wish I was a heartbeat

That never comes to rest

(Never say never)

Това е текста на една техно песен и е доста добър. Има доста всеобхватно описание на много от хорските копнежи, включително и доста мои.  Браво на „Технохората“, както каза една позната като го прочете.

На мен лично най ми хареса:

I wish I was a prayer

Expressing what I mean

А на вас?

Pi / Числото Пи (1998) – моето огледало

Мрачен черно-бял разказ за гений, за който числата са живот и смърт. Обзет от идеята да намери значението на онзи отговор, който знаем като “42”; за живота, вселената и всичко останало, дори още по-амбициозно – да обедини всичко това под един знаменател. Неуморно търсещ в древните вярвания на евреите, в хаоса на ежедневието, в стратегията на играта Го, в съвършенството на геометричните форми. Докато се докосне до божественото и разбере, че отговорът не бива да се открива. Никога!

Download: zamunda.net

Главният герой във филма ми напомни много на самия мен в някои отношения. Изпитвам същото желание да намеря една универсална формула за живота си, която да реши всички мои социални, финансови, житейски и всякакви проблеми. Изпадам в моменти на задълбочен анализ и понякога имам резултати, даващи ми чуството че съм намерил баланса за 2-3 дни, но после това чуство изчезва…

А знам, че отговорът е прост-не трябва да мисля, трябва да следвам чуствата си. Те най-лесно ще ме отведат до верния път. Може би малко се уливам във философско разтягане на локуми, но не мога да го формулирам по просто, това което изпитвам. Днес денят е някак по-странен. За пръв път от доста време не мисля толкова много за хората около мен, а мисля за себе си, мисля за музиката, която слушам,  вдишвам мирисът на цъфналите дървета. Не желая да намеря причина, просто се наслаждавам на малките нещица.

Мислене – отричам те… поне за днес