Забелязал съм как хората поставят една много странна граница между себе си и материята и енергията около себе си. Те се чуствам независими и самодостатъчни. Сякаш са завоеватели нахлули в чужда страна, разграбват плячката, без да се интересуват от последствията. А и защо да им пука дали хората в тази новозавзета земя ще гладуват, ще плачат и какво ли още не. Нали те винаги могат да се приберат с плячката си вкъщи и необезпокоявано да и се наслаждават.
Но странното е че ние хората няма къде да се приберем. Това е нашата единствена земя. И въпреки това се държим като варвари. Не зачитаме живите организми живеещи на нея като наши братя, сестри и приятели. Не зачитаме дори представителите на собствения ни вид. Нима не виждаме колко свързани са нещата?
Водата която изгражда 70-80 % от тялото ни идва отвън. Само 3 % от цялото количество вода на света е питейна. А питали ли сте се защо е така? Защо на сушата има питейна вода?
Всеки е учил в училище, как водата се изпарява от океаните. Така тя се дестилира, освобождава се от солите правещи я непитейна. След това стига сушата и поради различни причини пада на земята като дъжд. Но какво би станало ако земята е гола скала?
Водата щеше да се оттича към ниското (Океаните) и час – два след дъжда скалата щеше да е суха. Тук там щяха да се образуват езерца, които щяха да се изпаряват бързо, под жаркото слънце. Въздуха щеше да е в по-голямата част ужасно сух. Ако хората бяхме посетили такъв свят от нашата въображаема страна едва ли щеше да ни е приятно.
А какво се случва на планетата на планетата, на която живеем? Защо реките текат, дори на в началото им да не вали постоянно и защо идват от високото? Част от реките водят началото си от високи места, поради постоянното топене на снега и леда. Друга част водят началото си от места където няма целогодишно сняг. Вземете за пример Витошките реки. Ролята на резервоар за тях играе дебелия слой органична материя, която се е натрупвала с поколения. Скалата на Витоша е покрита отгоре с огромен слой торф и горска почва. Този слой е резервоарът поддържащ целогодишно да има вода в тези рекички. Резервоарът се пълни и изпразва, играейки ролата на буфер. Отделно растителността ежедневно поема чрез кореновата си система вода и я отделя чрез листата като водни пари.После тази река тече надолу и захранва всичкия живот по крайбрежията. Реките са кръвоносните съдове на планетата, носещи живот.
Как хората може да се чустваме отделни от средата си при условие, че имаме такава връзка с нея. Като нараняваме резервоара, нараняваме и себе си. Все пак това е водата, която пием. Нашите действия ни се връщат.
Дадох прост пример с водата. Няма смисъл да говоря за всички милиони аспекти, на живота ни, които ни правят едно цяло с организма Земя (Terra Vita). Надявам се повече от нас да почнат да зачитат и уважават връзката ни с майката Земя.
